ⓘ Free online encyclopedia. Did you know? page 94



                                               

Ь

Ь, ь или ер малък е двадесет и осмата буква от българската азбука. Тя няма звуково съответствие. В старобългарската кирилица се нарича ерь и обозначава свръхкратък гласен звук. В съвременния книжовен български език тази буква се използва в средат ...

                                               

Я

Я, я е буква от кирилицата. Тя е последната по ред буква в българската, руската, украинската и беларуската азбука. Използва се за описване на съчетанието от звукове.

                                               

Ғ

Ғ, ғ или Г с чертичка, както и Гайн или Айн, е буква от кирилицата. Произлиза от буквата Г, която е пресечена с водоравна чертица. Използва се в казахския, тофаларския и таджикския език език, където обозначава звучната мъжечна проходна съгласна / ...

                                               

Ҕ

Ҕ, ҕ или Г с ченгелче е буква от кирилицата. Обозначава звучната заднонебна проходна съгласна /ɣ/. Използва се в якутския език, където е 5-а буква от азбуката, и в абхазкия език, където е 6-а по ред. Напоследък в абхазкия език вместо Ҕ се използв ...

                                               

Җ

Җ, җ, Меко Ж или Ж с камшиче, е буква от кирилицата. Обозначава съгласните звукове /ʓ/ или /ʤ/. Използва се в татарския, каликския и дунганския езици. В латинския вариант на татарската азбука буквата Җ се представя от C. До 1991 година буквата Җ ...

                                               

Қ

Қ, қ или К с камшиче е буква от кирилицата. Обозначава беззвучната мъжечна преградна съгласна /q/. Използва се в таджикския, казахския, уйгурския и тофларския език, а до 1991 година - също и узбекския и каракалпакския език. Буквата Қ се използва ...

                                               

Ҩ

Ҩ, ҩ или "О с ченгелче" е буква от кирилицата. Обозначава устнено-небната приблизителна съгласна /ɥ/. Звукът е плод на съучленение, затова понякога се транскрибира като, тъй като представлява лабиализиран полугласен звук. Като такъв, той може да ...

                                               

Ҭ

Ҭ, ҭ или "Т с камшиче" е буква от кирилицата. Обозначава придихателната беззвучна зъбна преградна съгласна /tʰ/. Използва в абхазкия език, където е 39-а буква от азбуката. Ҭ е разновидност на кирилската буква Т, на която е добавен десцендер. Тран ...

                                               

Ұ

Ұ, ұ е 29-ата буква от кирилицата, използвана за нуждите на казахския език. Фонетичната стойност на тази буква е /u/ или /ʊ/. Първоначално в казашкия език се е използвала буквата Ӯ. През 1957 година тя е заменена от буквата Ұ. Причината за замяна ...

                                               

Ҳ

Ҳ, ҳ, а така също Меко Х или Х с камшиче, е буква от кирилицата. Обозначава беззвучната гласилкова проходна съгласна /h/ или беззвучната глътъчна проходна съгласна /ħ/ в абхазкия език. Употребява се в абхазкия, каракалпакския, хакаския и таджикск ...

                                               

Ҵ

Ҵ, ҵ е буква от кирилицата. Обозначава беззвучната венечна преградно-проходна изтласкваща съгласна /t͡s/. Въведена е от Андрей Шьогрен през 1844 година, който съставя първата осетинска азбука на основата на кирилицата. Днес в осетинския език е за ...

                                               

Һ

Һ, һ, а също и Шха или Хе, е буква от кирилицата. Обозначава беззвучната гласилкова проходна съгласна /h/. Буквата се използва в башкирския, калмикския, казахския, килдин-саамския, якутския, татарския и бурятския език. До 1991 година буквата Һ е ...

                                               

Ҽ

Ҽ, ҽ е буква от кирилицата. Използва се в абхазкия език, където обозначава беззвучна ретрофлексна преградно-проходна съгласна /ʈ͡ʂ, чието приблизително съответствие е българското ч. Въведена е от Пьотър Услар през 1862 година, когато излиза негов ...

                                               

Ӄ

Ӄ, ӄ или К с ченгелче е буква от кирилицата. Обозначава беззвучната мъжечна преградна съгласна /q/. Използва се в чукотския, корякския и хантийския език. Първоначално в края на 19-и началото на 20 век буквата Ӄ се използва в азбуките на много от ...

                                               

Ӊ

Ӊ, ӊ е буква от кирилицата. Обозначава беззвучната венечна носова съгласна /n̥/. При отразяване в Международната фонетична азбука, към буквата /n/ се прибавя диакритическият знак за беззвучност / ̥ /. Въпросният знак не трябва да се бърка с "долн ...

                                               

Ӕ

Ӕ, ӕ е буква от кирилицата. Обозначава ненапрегнато-отворената предна незакръглена гласна /æ/. Използва се в осетинския език, където е 2 -рата буква в азбуката. Ӕ е лигатура от други две кирилски букви А и Е. Буквата Ӕ е аналогична на латинското ...

                                               

Ә

Ә, ә или Шва е буква от кирилицата. Използва се в абхазкия, башкирския, дунганския, калмикския, казахския, кюрдския и татарския език. До 1991 година Ә присъства и в азербайджанската и туркменската азбука, след което тези езици преминават на латиница.

                                               

Ӧ

Ӧ, ӧ е буква от кирилицата. Използва се за обозначаването на четири различни звука в шест езика – алтайски, кюрдски, марийски, удмуртски, хакаски и коми езика. Не трябва да се бърка с идентичния ѝ латински вариант Ö.

                                               

Ө

Ө, ө или О с чертичка e буква от кирилицата. Използва се в татарския, башкирския, казахския, калмицкия, киргизкия, бурятския, тувинския, тофаларския, долганския и якутския, където обозначава полуотворената предна закръглена гласна /oe/. Използва ...

                                               

Ӭ

Ӭ, ӭ е буква от кирилицата. Обозначава звука /*e, когато той се намира след палатализирана заднонебна носова съгласна /nʲ/ или някоя от венечните преградни съгласни. Използва се в килдинския диалект на саамския език, където е 41-вата буква от азб ...

                                               

Ӯ

Ӯ, ӯ e буква от кирилицата и обозначава полузатворената предна закръглена гласна /o/. Първоначално е част от казахската азбука. През 1957 година е заменена от буквата Ұ. Причината за замяната ѝ се обяснява в известен анекдот, който е показателен ...

                                               

Ӱ

Ӱ, ӱ е буква от кирилицата, използвана в марийския език, както и в алтайския, гагаузкия, коми-язванския, хантийския и хакаския език. Обозначава затворената предна закръглена гласна /y, сходна с немския изговор на Ü.

                                               

Ԓ

Ԓ, ԓ или Л с ченгелче е буква от кирилицата. Обозначава беззвучната венечна странична проходна съгласна /ɬ/. Използва се в езика на чукчите, където е 14-а буква от азбуката. Буквата Ӆ произлиза от кирилското Л, на което е добавено ченгелче. Буква ...

                                               

Ԥ

Ԥ, ԥ или П с камшиче е буква от кирилицата. Тя е 36-а буква от абхазката азбука и представя придихателната беззвучна двубърнена преградна съгласна /pʰ/. На латиница буквата се предава като ṗ ṕ или ph. В грузинския вариант на абхазката азбука букв ...

                                               

Ꚁ, ꚁ е буква от кирилицата, част от старата абхазка азбука. Въведена е от Пьотър Услар през 1862 година, когато излиза неговата монография "Абхазский язык". Обозначава звучната венечна преградна съгласна /dʷ, към чието звукоучленение има добавена ...

                                               

Ꚃ, ꚃ е буква от кирилицата, част от старата абхазка азбука. Въведена е от Пьотър Услар през 1862 година, когато излиза неговата монография "Абхазский язык". Обозначава лабиализираната звучна венечно-небна преградно-проходна съгласна /d͡ʑʷ/. Предс ...

                                               

Ꚇ, ꚇ е буква от кирилицата, част от старата абхазка азбука. Въведена е от Пьотър Услар през 1862 година, когато излиза неговата монография "Абхазский язык". Обозначава беззвучна ретрофлексна преградно-проходна съгласна /ʈ͡ʂ, чието приблизително с ...

                                               

Ꚉ, ꚉ е буква от кирилицата, част от старата осетинска и абхазка азбука. Въведена е от Андрей Шьогрен през 1844 година, който съставя първата осетинска азбука на основата на кирилицата Обозначава звучната венечна преградно-проходна съгласна /ʣ/. П ...

                                               

Ꚋ, ꚋ е буква от кирилицата, част от старата осетинска, абхазка и чувашка азбука. Въведена е от Андрей Шьогрен през 1844 година, който съставя първата осетинска азбука на основата на кирилицата. Обозначава венечна преградна изтласкваща съгласна /t ...

                                               

Ꚏ, ꚏ е буква от кирилицата, част от старата абхазка азбука. Въведена е от Пьотър Услар през 1862 година, когато излиза неговата монография "Абхазский язык". Обозначава беззвучната венечно-небна преградно-проходна съгласна /t͡ɕʷʰ, към чието произн ...

                                               

Ꚑ, ꚑ е буква от кирилицата, част от старата абхазка азбука. Обозначава беззвучната изтласкваща венечно-небна преградно-проходна съгласна /t͡ɕʷ, като към въпросния съгласен звук има и допълнителна лабиализация, отбелязано с диакритическия знак /ʷ/ ...

                                               

Ꚓ, ꚓ е буква от кирилицата, част от старата осетинска и абхазка азбука. Въведена е от Андрей Шьогрен през 1844 година, който съставя първата осетинска азбука на основата на кирилицата. Предсталвява лигатура между кирилските бувки Ч и Т. Обозначав ...

                                               

-1 (число)

-1 е цяло число, следващо -2 и предхождащо 0. -1 е най-голямото цяло отрицателно число. Минус едно с арабски цифри се записва "-1", с китайски цифри – "负一", "负弌" или "负壹", с бенгалски цифри – "−১".

                                               

1000 (число)

Хиляда е естествено число, сто пъти по-голямо от 10. С арабски цифри се записва "1000", а с римски цифри – "M". Числото 1000 е съставено от две цифри от позиционните бройни системи – 1 и трикратното изписване на 0.

                                               

113 (число)

113 е естествено число, следващо 112 и предхождащо 114. С арабски цифри се изписва като "113", а с римски като "CXIII". Числото 113 е съставено от две цифри от позиционните бройни системи – 1 едно, 3 три.

                                               

150 (число)

150 е естествено, цяло число, следващо 149 и предхождащо 151. Сто и петдесет с арабски цифри се записва "150", а с римски цифри – "CL". Числото 150 е съставено от три цифри от позиционните бройни системи – 1 едно, 5 пет, 0 нула.

                                               

155 (число)

155 е естествено, цяло число, следващо 154 и предхождащо 156. Сто петдесет и пет с арабски цифри се записва "155", а с римски цифри – "CLV". Числото 155 е съставено от три цифри от позиционните бройни системи – 1 едно, 5 пет.

                                               

160 (число)

160 е естествено, цяло число, следващо 159 и предхождащо 161. Сто и шестдесет с арабски цифри се записва "160", а с римски цифри – "CLX". Числото 160 е съставено от три цифри от позиционните бройни системи – 1 едно, 6 шест, 0 нула.

                                               

219 (число)

Двеста и деветнадесет с арабски цифри се записва "219", а с римски цифри – "CCXIX". Числото 219 е съставено от три цифри от позиционните бройни системи – 2 два, 1 едно и 9 девет.

                                               

256 (число)

256 е естествено, цяло число, следващо 255 и предхождащо 257. Двеста петдесет и шест с арабски цифри се записва "256", а с римски – "CCLVI". Числото 256 е съставено от три цифри от позиционните бройни системи – 2 две, 5 пет, 6 шест.

                                               

47 (число)

47 е просто, естествено, цяло число, следващо 46 и предхождащо 48. Четиридесет и седем с арабски цифри се записва "47", а с римски цифри – "XLVII". Числото 47 е съставено от две цифри от позиционните бройни системи – 4 четири и 7 седем.

                                               

64 (число)

64 е естествено, цяло число, следващо 63 и предхождащо 65. Шестдесет и четири с арабски цифри се записва "64", а с римски цифри – "LXIV". Числото 64 е съставено от две цифри от позиционните бройни системи – 6 шест и 4 четири.

                                               

65537-ъгълник

Шестдесетипетхилядипетстотинтридесетиседмоъгълникът е многоъгълник с 65 537 страни и ъгли. Сборът на всички вътрешни ъгли е 11 796 300°. Има 2 147 450 879 диагонала. Поради малкия централен ъгъл в графично изображение правилният шестдесетипетхиля ...

                                               

70 (число)

70 е естествено, цяло число, следващо 69 и предхождащо 71. Седемдесет с арабски цифри се записва "70", а с римски цифри – "LXX". Числото 70 е съставено от две цифри от позиционните бройни системи – 7 седем и 0 нула.

                                               

71 (число)

71 е естествено, цяло число, следващо 70 и предхождащо 72. Седемдесет и едно с арабски цифри се записва "71", а с римски цифри – "LXXI". Числото 71 е съставено от две цифри от позиционните бройни системи – 7 седем и 1 едно.

                                               

73 (число)

73 е естествено, цяло число, следващо 72 и предхождащо 74. Седемдесет и три с арабски цифри се записва "73", а с римски цифри – "LXXIII". Числото 73 е съставено от две цифри от позиционните бройни системи – 7 седем и 3 три.

                                               

731 (число)

Седемстотин тридесет и едно с арабски цифри се записва "731", а с римски цифри – "DCCXXXI". Числото 731 е съставено от три цифри от позиционните бройни системи – 7 седем, 3 три и 1 едно.

                                               

732 (число)

Седемстотин тридесет и две с арабски цифри се записва "732", а с римски цифри – "DCCXXXII". Числото 732 е съставено от три цифри от позиционните бройни системи – 7 седем, 3 три и 2 два.

                                               

760 (число)

Седемстотин и шестдесет с арабски цифри се записва "760", а с римски цифри – "DCCLX". Числото 760 е съставено от три цифри от позиционните бройни системи – 7 седем, 6 шест и 0 нула.

                                               

763 (число)

Седемстотин шестдесет и три с арабски цифри се записва "763", а с римски цифри – "DCCLXIII". Числото 763 е съставено от три цифри от позиционните бройни системи – 7 седем, 6 шест и три.

Free and no ads
no need to download or install

Pino - logical board game which is based on tactics and strategy. In general this is a remix of chess, checkers and corners. The game develops imagination, concentration, teaches how to solve tasks, plan their own actions and of course to think logically. It does not matter how much pieces you have, the main thing is how they are placement!

online intellectual game →