Back

ⓘ Ноу-хау



                                     

ⓘ Ноу-хау

То се различава от другите видове знание по това, че може директно да бъде приложено за постигане на определен резултат. Известно е също така като "процедурно знание" и понякога е по-важно за решаването на конкретна задача в практиката, отколкото другите видове знание. Например, в някои правни системи ноу-хау-то на компанията, което тя използва за производството на определен продукт, e нейна интелектуална собственост и като част от нейните активи може да бъде предмет на покупко-продажба. В България понякога в индустрията вместо ноу-хау се употребява "технология". Търговският закон използва понятието "производствен опит" чл. 587, ал. 1 ТЗ. Все по-често обаче се срещат и различни указания "Как да.", "Често задавани въпроси", ръководства и др. подобни, които на практика също са ноу-хау.

Едно от предимствата на ноу хау-то пред теоретичните знания е, че то обикновено е обогатено с колективен или личен практически опит на английски hands-on experience, индивидуален усет и способност за оценка на ограниченията пред намирането на определено решение. По този начин то може да се окаже по-важно от теорията.

Ноу-хау-то никога не е универсално знание, а е приложимо само към конкретна задача. Например, един компютърен експерт може да знае на теория как действа един алгоритъм, но да не знае ноу-хау-то за представянето му на някой рядко използван език за програмиране. Друг пример е закупуването на модерна машина с електронно управление без необходимите инструкции за ползване. Също и в готварството - не е достатъчно да се знае, че тараторът се прави от кисело мляко и краставици, а е необходимо да се спази и точната пропорция.

Освен това, ноу-хау-то се отличава с това, че:

  • се пази в тайна: по това се различава от изобретенията или полезните модели, които след патентоването или регистрацията им се публикуват;
  • е обособено и описано.
  • е съществено за решаването на задачата, т.е. липсата на тази информация не може да бъде игнорирана;
                                     

1. Договор за отстъпване на ноу-хау

Търговският закон регламентира договора за отстъпване на ноу-хау като лицензионен. За разлика обаче от останалите лицензионни договори, които имат за предмет права върху обекти на индустриалната собственост, договорът за ноу-хау има за предмет едно фактическо положение – знание, опит. Страната, която притежава ноу-хау, няма изключителни права върху него. Тя не може да спре друг, който самостоятелно достигне до това знание или опит, да го използва. С договора за отстъпване на ноу-хау се предоставят знания и опит, които са недостъпни за страната, която иска да ги усвои. Затова неточен е изказът в чл. 587 ТЗ, че се отстъпва "право" върху производствен опит.

С договора за отстъпване на ноу-хау, едната страна се задължава да разкрие производствения опит, който притежава, на другата страна, която насреща се задължава да заплати възнаграждение.

Това е формален, двустранен и възмезден договор. Страната, на която се разкрива производственият опит, се задължава да го пази в тайна. А страната, която го предоставя, трябва в максимална степен да го разясни и опише, така че да се направи възможна експлоатацията му от нейния съконтрагент.

Free and no ads
no need to download or install

Pino - logical board game which is based on tactics and strategy. In general this is a remix of chess, checkers and corners. The game develops imagination, concentration, teaches how to solve tasks, plan their own actions and of course to think logically. It does not matter how much pieces you have, the main thing is how they are placement!

online intellectual game →