Back

ⓘ Емпирично знание



                                               

Емпиричен изследователски метод

Емпиричният изследователски метод е основен научен метод, който служи за събирането на знание чрез средствата на директното наблюдение и експеримент. Отличителното на научния метод, като метод за добиване на познание, че той е систематичен и обоснован. Обосноваването на научното знание става чрез емпиричния метод на добиването му, т.е. посредством заключения за верността на една теория, основани на доказателства факти. Понятието експериментален метод често пъти се ползва като синоним на емпиричния метод, но това е неточно, доколкото експерименталният метод е тясно дефиниран вид емпиричен м ...

                                               

Институт по философия и социология

Институт по философия и социология при БАН, до 2019 г. – Институтът за изследване на обществата и знанието, е създаден през юли 2010 г. като правоприемник на Института за философски изследвания, Института по социология и Центъра по наукознание и история на науката.

                                               

Емпиризъм

Емпиризмът е течение във философията, според което цялото човешко знание произхожда от опита и се свежда до него, познанието трябва да се основава на емпирично изследване и индуктивни разсъждения. Той се противопоставя на априоризма, рационализма, синтезиран от Рене Декарт, където водещи са дедуктивните разсъждения и е близък със сенсуализма. Смята се, че емпиризмът е в основата на съвременния научен метод. Сред имената, свързвани с него, са Аристотел, Тома Аквински, Томас Хобс, Френсис Бейкън, Джон Лок, Джордж Бъркли и Дейвид Хюм. Във философията емпиризмът е теория на познанието, която т ...

                                               

Епистемология

Епистемологията е разклонение на философията, занимаващо се с произхода, обхвата и особеностите на познанието. Терминът "епистемология" се употребява в англоезичната, по-рядко във френско- и немскоезичната философия. Въвеждането му се приписва на философа Джеймс Фредерик Ферие, който разделя философията на онтология и епистемология. "Епистемология" буквално означава "наука за познанието". "Епистемологията изследва как опознаваме нещата, какви са границите на нашето познание и доколко можем да припишем достоверност на това наше познание." Епистемологията вербализира мисълта, че знаем нещо к ...

                                               

Позитивизъм

Позитивизмът е направление в методологията на науката, което обявява емпиричните изследвания за единствен източник на истинското, действително знание, и което отрича познавателната ценност на философското изследване. Позитивизмът е оказал влияние върху методологията на естествените и обществени науки. Съвременна форма на позитивизма е неопозитивизмът. Основоположник на позитивизма е френският философ Огюст Конт, който през 30-те години на 19 век е предложил и самия термин.

                                               

Скептицизъм

Скептицизъм е всяко отношение на съмнение спрямо дадено знание, факти или мнения/вярвания, които се представят като факти; както и към твърдения, които се приемат за даденост. Философският скептицизъм е цялостен подход, изискващ информацията от всякакъв вид да бъде добре подкрепена от доказателства. Последователите на пиронизма например препоръчват въобще въздържането от даването на оценки, тъй като отричат възможността да се познае истината. Някои философи скептици поставят под съмнение дори собствените си сетива. Религиозният скептицизъм, от друга страна, е "съмнението относно основни ре ...

                                               

Tabula rasa

Tabula rasa е латински израз, който се отнася до епистемологическата идея, че индивидите се раждат без вградено умствено съдържание и следователно всяко знание идва от опит или възприятие. Поддръжниците на tabula rasa обикновено не са съгласни с доктрината на вродените идеи, според която умът се ражда с вече определени знания.

                                               

Правосъзнание

Правосъзнанието или Правното съзнание е отношението на Homo sapiens към правото, въз основа на познанието на закона и субективното - чувствено възприятие за законност и установен правов ред. Правното съзнание е една от формите на общественото съзнание, която включва в себе си правни възгледи, теории, идеи, мнения, оценки, настроения, чувства, изразяващи отношението на индивидите, на социалните групи и обществото като цяло към съществуването и разбирането за право, както и към правните явления и поведението на хората в сферата на правото.

                                               

Наука

Наука в най-широкия класически смисъл е систематизирано достоверно знание, което може да бъде убедително обяснено чрез логиката. Съвременната философия на науката дефинира понятието по-тясно, като ограничава обхвата му до знанието, което е експериментално проверимо въз основа на научния метод. Науката в тесния смисъл на понятието се разделя на две основни направления – природни науки, които изследват природните явления, и социални науки, които изучават човешкото поведение и общество. Науките от тези две групи се основават на наблюдения и възможността за проверка на изводите чрез повторими ...

                                               

История на науката

Историята на науката е дял на историята, изследващ развитието на науката и научното познание и нейното отражение върху културата, икономиката и обществения живот. Голяма част от изследванията в областта на историята на науката си поставят за цел разбирането на същността и начина на функциониране на науката, както и на наличието на обща насока в нейното развитие. Науката е тяло от емпирични, теоретични и практически познания за естествения свят, създадени от учени, които отразяват наблюдението, обяснението и прогнозирането на реалните явления. Преди думата учен да влезе в широка употреба пр ...

                                               

Емилия Ченгелова

Проф. д.с.н. Емилия Ченгелова е български социолог, доктор на социологическите науки, професор по социология в Института по философия и социология – БАН.

                                               

Културна антропология

Културна антропология e клон на антропологията, който се фокусира върху изучаването на културните вариации сред хората, събирайки данни например за влиянието на глобалните икономически и политически процеси върху местните културни реалности. Антрополозите използват различни методи, включително наблюдението като участник, интервюта и изследвания. Техните проучвания често биват наричани полева работа, тъй като включват прекарване на продължителни периоди от време от страна на антрополозите на местата за проучване.

Free and no ads
no need to download or install

Pino - logical board game which is based on tactics and strategy. In general this is a remix of chess, checkers and corners. The game develops imagination, concentration, teaches how to solve tasks, plan their own actions and of course to think logically. It does not matter how much pieces you have, the main thing is how they are placement!

online intellectual game →